Уважаеми приятели, ще ви представя една поредица легендарни  майстори по тайчи –  техни интересни практически  наставления, отговори на въпроси, задавани по време на срещите с тях, исторически събития, свързани с развитието на тайчи.

Майстор Ян Джъндуо

 

От  Родословното дърво на фамилията Ян може да видите генеалогията на всеки един представител.

Майстор Ян Джъндуо е роден през 1926 година, като от 6-годишна възраст започва изучаването на тайчи с баща си Ян Чънфу и по-големите си братя. Учи упорито и достига до едно дълбоко и съществено познание за тайчи. Неговите ученици го познават като толерантен, чистосърдечен и честен,  винаги  внимателен и търпелив в преподаването на тайчи. Скромен и непретенциозен като баща си, Ян Джънду печели уважението на всички  практикуващи Ян стил на Тайчи. Носейки в себе си стремежа на предците  си, той се отдава на популяризирането и разпространението на тайчи, не само в Китай, но и в останалите страни по света. От началото на 1960 година живее в Тайюан, провинция Шанси, където преподава. През 1982 година той основава Ян Стил Тайдзицюан Асоциация на провинция Шанси. В  момента членовете на асоциацията наброяват десетки хиляди. Участва  в многобройни  семинари из целия свят, а неговият внук – майстор Ян Дзюн продължава тази традиция…

Ян Джъндуо

Няколко важни положения, касаещи тайдзицюан на фамилията Ян

1. Отпускане (Разхлабванe)

Не е трудно да се разбере буквално думата ”отпускане”. Тази дума има две значения: първо – „изчистване” на ума, т. е. премахване на всички мисли и концентрация на ума, свързана с изпълнението на тайдзицюан; второ – отпускане или разхлабване на цялото тяло и отстраняване на всякакво напрежение вътре в него. Второто значение предизвиква някои погрешни представи в много ученици, които считат, че разхлабването е пълното отсъствие на всякаква сила и проява на един вид физическа слабост. 

 

Принципите, представени в „Десетте основи на тайдзицюан” подчертават използването на Мисълта –И, вместо Силата – Ли (съгласно китайската медицина в човешкото тяло има система от канали, наречени цзинло (меридиани), които свързват вътрешните органи с различни части на тялото, което го прави единно цяло). Ако цзинло са отпушени, то ци циркулира свободно из тялото.  Обратно, ако цзинло са запушени, то ци не може да циркулира свободно и следователно тялото не може свободно да се движи.  За това трябва да се използва Мисълта –И вместо силата – ли, за да може ци следвайки мисълта- и  да циркулира из цялото тяло). Благодарение на упорити занимания може да се развие „истинска вътрешна сила”. По този повод специалистите казват „Гъвкав отвън, но силен отвътре”. Има и още една погрешна представа, че тайдзицюан трябва да е само вял и слаб. В някой възниква и съмнение по този повод, защото има и поговорка, която гласи „Игла, скрита в памук” (Мек от вън твърд от вътре –друг превод на „ Гъвкав отвън, но силен отвътре”) или „Силата се крие в мекото“. Но, къде в действителност се крие силата?

Има проучване на този въпрос с помощта на експерименти,  които установяват, че съзнателното използване, дори и на малка сила, води до чувство на затормозяване или за усилие и в същото време разхлабването и отпускането води до слабост. Ето защо начинаещите се сблъскват с тази дилема.

2.Кое е истинското отпускане (разхлабване)?

Бих искал да изложа моето лично виждане. Да се отпуснем означава и съзнателно отпускане на ума, а също така и на цялото тяло. Kое  е по- важно?

Разхлабването на тялото като цяло означава съзнателно разхлабване на всички стави, които органически свързват всички части на тялото. Това не означава мекота и слабост, вялост. Трябва доста практика, за да се разбере този процес. Разхлабването означава също „разширение” на крайниците, което придава чувството за тежест (това чувство за тежест се явява и конкретен израз на сила). Това чувство не е нито чувство за мекота, нито за някакво затормозяване, а е нещо по средата. Него не трябва да го ограничаваме в рамките на една конкретна част, то обхваща цялото тяло и може да го сравним с разтопяване на метал при висока температура. С други думи, разхлабването „разтваря” твърдата сила.  ”Твърдата сила“, наричана още физическата сила -Ли, претърпява качествени промени след хилядократни упражнения на „разтваряне”. Както желязото може да се превърне в стомана, така и физическата сила –Ли, може да се превърне във „вътрешна” сила и разхлабването е средство за нейното постепенно преобразуване. Нашите предшественици са казвали: „Съзнателното разхлабване безсъзнателно произвежда вътрешна сила”. Това изказване отразява самата истина.

3. Различието между физическата и вътрешната сила

Силата може да се сравни с едни не дотам загряти и неразтопени слитъци метал. Тя е дадена по рождение и е разпределена по цялото тяло. Когато се ражда бебето, то крещи и се движи чрез физическата сила –ли. Когато ние говорим, че не е нужно да се използва силата – Ли в тайдзицюан, то имаме предвид именно тази физическа сила- ли. Вместо нея  се използва вътрешната сила, която се нарича силата на тайдзицюан. Въпреки, че вътрешната сила не е физическа, то те не трябва да се разделят. С други думи, въпреки различията между тях, няма ясна разграничителна линия. Вътрешната сила идва от физическата сила, която служи като база, като разтопено желязо, което след охлаждането му става стомана. Ако нямате правилното разбиране за това, то вие ще направите една подмяна- едното за другото, без да можете да направите връзката между тях. Следователно не може да се достигне до това, за което се казва в поговорката: „Игла, скрита в памук” и „Силата се крие в мекото” .

Под „мекота” тук се разбира степен на здравина. Едва когато се сформира такава представа, можем да достигнем до едно цяло,  което ще изглежда така: „Разхлабването поражда мекота, а мекотата поражда сила и мекота. Силата и мекотата се допълват една друга”.

4. Как трябва да разбираме „използвай мисълта –И, вместо силата –ЛИ”?

Това правило лесно може да бъде разбрано, знаейки различието между физическата сила –Ли и Вътрешната сила.

Сега да се върнем  на въпроса  за силата, която, както казахме, е вродена и разпределена по всички части на тялото. Когато започваме нашата ежедневна практика, то преди всичко е необходимо  да се отпуснем (разхлабим) чрез съзнанието. След като  натрупаме сила, ние може да я използваме и в упражненията. Постепенно разпръснатата сила става едно общо цяло. Тя може да се сравни с добре обучена армия, действаща в съгласие и в съответствие заповедите на командира. Така армията може да постигне своите цели. Нашите предшественици са казвали: „Накъдето се отправи мисълта, натам отива енергията (силатa).” С други думи,  когато практикуващият достигне определено ниво след упорити тренировки и може да съчетае силата и майсторството, то силата ще се прояви сама и ще следва разума.

Силният човек, който никога не е  изучавал бойно изкуство, може да победи своя противник. Това, разбира се  зависи и кой е неговият противник. При равни физически условия майсторът ще бъде победител спрямо този, който никога не е практикувал бойни изкуства. Човек със здраво телосложение естествено ще стане още по-силен, ако практикува бойни изкуства и прояви упоритост в тренировките.

5. Тайцзицюан – тренировка за цялото тяло

Тайцзицюан – това е  комплекс от упражнения както за тялото, така и за разума. Първостепенно значение има кръста (областта на долния дантиен), откъдето става управлението на крайниците. Това е и обединяване на движенията в този „комплекс”. Много практикуващи са склонни съзнателно или не да разделят тялото на три части: ръце, крака и корпус. В резултат на това всяка част от тялото изпълнява движенията самостоятелно, без каквато и да е връзка между тях. Ако ръцете и краката се движат, то се игнорира движението на корпуса включвайки бедрата, гърба, корема и вътрешните органи. Ако това става по време на практика, то резултатите ще са нищожни . Във връзка с това, аз бих искал да се спра на няколко момента, които се надявам да бъдат отчетени от учениците.

1. Вследствие на своето положение кръстът изпълнява особена функция на съединяване на всички части на тялото: долните – краката (бедра, ходила) и горните – гръб, ръце и глава. Ето защо по време на практиката е много важно, кръстът, явяващ се централна връзка, да координира движенията на горната и долната част на тялото, при което се получават усещания и по цялото тяло, които фактически са чувството за сила по време на практиката. При координация на всички части, те си взаимодействат една с друга. Без разхлабване на кръста и бедрата не е възможно да се държи главата и гърдите в естествено положение и да работят мускулите на гърба. Само по този  начин Ци може да се задвижи по гърба и гръбначният стълб да „излъчи” вътрешна сила. Горните части не могат да излъчат вътрешна сила без разхлабване на кръста и бедрата, координацията на долната част и проявлението на силата в краката служат като основа за това. Поради тази причина  е необходимо добре да се усвоят основните принципи (майстор Ян Джундуо има предвид и 10-те основни принципа в тайдзи, представени от Ян Чънфу) и да се стремим към хармония в движенията. Само когато движенията са координирани,  тогава има хармония и непрекъснат поток на Ци енергията. Нашите предшественици са казвали, че кръстът трябва да се счита за „оста”, която да управлява  движенията на крайниците. Но тук трябва да се включи и тялото, защото когато преместваме основната „ос”, всички останали части я следват.
2. Необходимо е да се разясни още един момент: „Коренът или основата се явяват ходилата“. Тук се има предвид краката от ходилата до бедрата. Ние трябва да усетим силата в движението на краката. Базата няма да издържи без правилното съотношение  между празния – сюй и пълния – ши  крак и това не е сложно да си го представим. Как в такъв случай трябва правилно да се изпълняват движенията с  краката? Ако започнете да изправяте опорния крак – ши, то по време на пренасянето центъра на тежестта от единия крак към другия, ще  почувствате сила, преминаваща от този крак към другия, който е бил –сюй.

   Не може да изправите крака, без да усетите силата,  в противен случай движенията на цялото тяло ще станат неконтролируеми. Това може да се разбере след внимателни самонаблюдения по време на практиката. Ако това не ви се отдава, то тогава трудно ще достигнете непрекъснатост и последователност на движенията в тайдзицюан.

По отношение на координацията на движенията между горните и долните крайници, а също и особеностите между двете ръце, е необходимо да се следи това, че от кръста движението се разпростира по гръбначния стълб (гърба) и ръцете, което от своя страна води движението до китките. Необходимо е да се обръща внимание на естественото отпускане на раменете и лактите и положението на ръцете. Лекото сгъване на пръстите и правилното разстояние между тях – всичко това е важно в тайдзицюан.