Уважаеми приятели,
Представям ви и останалата част от въпросите и отговорите на майстор Уан Яннин. Лично за мен интересен беше въпросът, свързан с историята на Ян стила на тайдзи. Тъй като аз самият следвам и преподавам фамилния стил Ян по линията: Ян Чънфу – Ян Джъндуо – Ян Дзюн (може да проследите Родословното дърво на фамилията Ян), то съвсем безпристрастно направих превода максимално точно. За запознатите с различните версии за възникването и развитието на стила, това няма да е нещо ново. Още повече, че има практикуващи, които следват линията, представена от майстор Уан Яннин (различна от горепосочената следвана от мен).
Запазването на традицията е доста сложно нещо, като се има предвид, че тя се пренася извън границите на нейното зараждане, заедно с нейните носители. Може да се досетите, че с течение на времето, поколение след поколение, истинският корен на дадената традиция ще е доста „изтънял”, ако не дори и прекъснат при определени условия, така, че въобще не може и дума да става за запазване на традицията в своя първоначален вид.
Но, тук не става въпрос за процесите, представящи традицията в една или друга форма, а за това, което в момента ни се предлага от фамилните майстори, пряко свързани с тази традиция. А, именно ЗНАНИЯТА и нашата способност да ги улавяме и интерпретираме…ЗАЩОТО принципите са едни и същи, носят се от традицията, вечни са, но тяхното прилагане е различно…ЗАЩОТО ТАЙДЗИ е нещо необятно и…Тайдзи не се научава…тайдзи вечно се изучава, следва се, преподава се.
Силви Велев
Част втора
17. Как е разположен езикът по време на изпълнение на формата?
– При вдишване върхът на езика е зад горните предни зъби и леко докосва небцето, а при издишване през устата той се отпуска зад долните зъби. След час или два практика се образува слюнка, която не трябва да се изплюва, а напротив- трябва да се поглъща. Тази слюнка е много полезна.
При практикуване на тайдзи формата, нашата Ци енергия циркулира по меридианите. В случая, когато се образува такава слюнка, то тя е заредена с Ци. Според даоистката алхимия това е т. нар. „Небесен нектар”…тази слюнка е много здравословна, такава слюнка също се образува по време на медитация. Тя трябва да се поглъща (бел. прев.)
18. Трябва ли, завършвайки формата, да сме на същото място, откъдето сме я започнали?
Ако някой успее да стори това, то в действителност може да се каже, че той е постигнал нещо. Той не е това, което е бил в началото. Но, това не е толкова важно. Аз мисля, че болшинството от тук присъстващите не са способни на такова нещо, а аз го мога. Всичко е практика и опит. Вие самите трябва да коригирате своите крачки в зависимост от това къде трябва да се окажете. Вие може да ги увеличавате или намалявате. Но нужно ли е всичко това? В това няма никакъв смисъл, а също и необходимост.(По време на състезания, едно от условията е да се завърши изпълнението на формата точно на мястото, където е по регламент…бел.прев.) Обаче, когато има демонстрация пред зрители, няма да е много вежливо да започнете пред тях, а да завършите в другия край на залата, а след това да се връщате обратно, за да ги приветствате и те вас. Но сутрин, когато практикувате в парка, този въпрос въобще не трябва да ви безпокои.
19. Изпълнявайки първото базово движение (наклон напред), колко дълго трябва да се задържим ниско, а също може би ще кажете, че движенията в тайдзи трябва да са непрекъснати?
– Действително, в тайдзи не трябва да се спира. Но, защо ние трябва да се задържаме в ниска позиция и да се накланяме напред и встрани? Това се прави, за да се разтегнат връзките и сухожилията. При вас може и да възникне усещането, че вие спирате, но И (мисълта) и Ци са в движение. Например в туйшоу, при бутането напред (ан) може да имате усещането, че движението спира и тялото не се движи, но всъщност И и Ци продължават да циркулират, да се движат (Движение в покой…бел. прев.). В повечето случаи, накланяйки се надолу, вие издишвате не целия въздух. Но, когато издишате до края, то и тогава трябва да се повдигнете. Когато сутрин изпълнявате това упражнение, то вие се задържате ниско, приблизително около 6 секунди. По време на този период, може да променяте и цикъла на дишане. Обаче, базовите движения и изпълнението на формата не е едно и също нещо. Развитието на Ци, разтягането на връзките и сухожилията, гъвкавостта – това е целта на базовите упражнения. При изпълнение на тези упражнения, вие може да си позволите да променяте до известна степен вашия дихателен цикъл. При изпълнение на формата движенията трябва да са непрекъснати, без каквито и да е спирания. Може би енергията (Дзин) за момент да е в покой, но И и Ци продължават своето движение. Ние може да прекратяваме изпускането на силата и на пръв поглед да се вижда, като, че ли движението спира, но нито енергията Ци, нито мисълта И не спират своето движение! По време на базовите упражнения и изпълнението на формата, ние напълно трябва да се отпуснем, а Ци и мисълта И са в движение. При изпълнение на упражненията, ако вие спрете, това не значи, че сте направили нещо грешно, а напротив, може дори да е полезно за вашия организъм.
20. Как преминава тренировката с вашия учител? Колко часа на ден се занимавахте и къде?
– Занимавах се с учителя ми Джан Цинлин по следния начин: сутрин от 5 до 7 часа преминаваше първата тренировка, след което закусвах и отивах на работа. От 12 до 14 часа аз отново тренирах, а след тази тренировка обядвах у учителя. Завършвах работа в 17 часа, почивах един час и отново отивах на тренировки от 19
до 21 часа. Всеки ден се занимавах минимум 6 часа. Понякога след занимания беседвахме с учителя поне още един час и то изключително за тайдзи, а не за нещо друго…Така образно ми се събираха по 7 часа занимания, а тренирах всеки ден без почивка – за такава и дума не можеше да става. В това отношение на мен ми провървя, защото все още не бях женен и не беше необходимо да се занимавам със семейни дела. Благодарение на това имах много време за заниманията…
21. Защо нашият стил се казва Yangjia Michuan Taiji Quan?(Яндзя Мичуан Тайдзицюан)
– Терминът «тайната традиция» означава, че обучението не е за всички, а само за най- добрите ученици. Ето защо той преди това беше и затворен (таен). И едва след като пристигнах в Тайван, а минаха вече 42 години, аз започнах изследвания на този стил, за да го направя достъпен за всички. Учителят Джан Цинлин имаше 8 ученика и 3-ма от тях той обучаваше в стила Yangjia Michuan Taiji Quan. До този момент са живи 3-ма от 8-те ученика. Лий Ю Лун, който се намира в родствена връзка с Джан Цинлин, живее в Бaoтоу (Вътрешна Монголия). Въпреки това той не знае тайния стил. Преминавайки чрез церемонията на посвещение (baishi), той е получил възможността да се обучава в опростения стил „единична ръка”, който той преподава в настоящия момент в Китай. Серж Драйер го бе посетил и ми сподели, че Лий Ю Лун преподава нещо, което прилича на шаолински техники. Другият жив -Ли Фу Юан, и който също е в родствени връзки с Джан Цинлин, не е успял да го открие. Имало е още един ученик на Джан Цинлин, който е бил взет от него за обучение, след като всички ученици са го напуснали, а той самият не е знаел какво се е случило с тях. Този последен ученик, който аз не съм го виждал, практически не се занимавал с преподаване на бойни изкуства. По времето на разпространението на стила Ян, много школи от стила Ян се съмняваха относно съществуването на „секретната традиция” на стила Ян. Те заявяваха, че този древен стил е бил измислен много по- късно. Хората, които разпространяваха тези слухове, притежаваха съвсем повърхностни познания за историята на тайдзи. Те изтъкваха, че опростеният стил Ян – това е единственият стил. Аз не мога да кажа, че това не е истина, защото в действителност такъв стил съществува и той реално също е тайдзи. Въпреки това тези, които се занимаваха с тайната традиция на фамилията Ян и са запознати и със стила Чън, най-вероятно разбираха, че секретният стил Ян се отличаваше от опростения стил. Създателят Ян Лучан е владеел бойно изкуство под названието «hong quan», което включвало в себе си две форми – кратка и дълга. Фамилията Чън се занимавала със стила Pao quan. Според историята Ян Лучан пребивавал във фамилията Чън като ратай, но в същото време и тайно наблюдавал тренировките на фамилията… Стила Pao quan, който бил привнесен от провинция Хънан, е предаден на фамилията Чън от учителя Jiang. В този „взривен”стил Pao quan има три форми…Когато са заловили Ян Лучан да наблюдава тренировките, са искали да го убият, но по това време той вече знаел два вида бойни изкуства – «hong quan» и «pao quan», и това щяло да бъде доста трудно, Чън Чансин учител от фамилията Чън прекратил тези намерения, защото самият Ян Лучан не е могъл да бъде заловен! (Официалната версия гласи, че Ян Лучан бил приет от фамилията Чън след, като са го заловили да наблюдава заниманията – подложен на изпит той бил приет да се обучава…бел. прев.) .След тази неочаквана развръзка Ян Лучан се завърнал в Хъбей, откъдето бил. Тук създал новия стил на основата на «hong quan» и «pao quan» .Следствие на усилените тренировки на практика никой не могъл да го победи и от там произлязло прозвището му „Ян Непобедимия”, с него той е известен из целия свят. По това време, а именно в периода на дин. Цин в Китай, развитието на бойните изкуства достигнали връхната си точка, а за да притежаваш такова прозвище, това означавало наистина много! Ян Лучан станал толкова известен, че бил повикан в императорския двор, за да преподава. Отказът му би означавал да бъде екзекутиран, поради тази причина той приел. Но, преди да започне да преподава, той много размишлявал. Той искал да запази формата такава, каквато практикувал, а от друга страна измислил една форма от 81 движения доста опростена, която допаднала на богатите и затлъстели придворни, необичащи много излишните движения. Пред него стоял и въпросът, свързан с хората от народа, които също желаели да я изучават. Какво да преподава, се питал той – пълната традиционна форма или опростената. Той избрал опростения вариант, за да не помислят придворните, че той ги лъжел. Така той обучавал и едните и другите на една и съща бойна методика. Имало и друг проблем – императорън на дин. Цин бил манджур, а не коренен китаец, по тази причина Ян Лучан биха го обвинили в един вид национализъм, ако на китайците преподава пълната форма , а на придворните опростената. Така старият стил станал таен, а Ян Лучан започнал да преподава опростената форма. Този стил бил разпространен и в Тайван от двама учители от континентален Китай, но след тяхната смърт тези 81 движения били намалени до 64. Ето защо древният стил станал и таен! Но как учителят Джан Цинлин е могъл да го изучи? Може да се каже, че това е било неговата съдба. И той се възползвал от този шанс да изучи Yangjia Michuan Taijiquan от първия син на Ян Лучан – Ян Дзянхоу. Ян Дзянхоу е преподавал и на своя син и на много други ученици, но само формата от 81 движения. Само Джан Цинлин успял да запази тайния стил, а с това той съхранил традицията на фамилията Ян, това проличало и в единичните двубой. Всичко съм описал в моята книга. Трябва да го откриете. Освен това трябва да добавя, че той имаше идеално телосложение за тайдзи. Не много висок, около 1.70м., а ръцете и краката му бяха достатъчно дълги. В сравнение с неговите ръце, моите са като на дете. Неговите крака бяха големи и широки…Когато го видял Ян Дзянхоу си помислил, че е намерил подходящото „място”, където може да се пуснат корените на тайдзи. Ян Дзянхоу се занимавал с тях след 12ч. през нощта до 3-4 часа сутринта в собствения си дом на двора. След което Ян си почивал. Така Джан Цинлин научил формата за 4 години следствие на такива всекидневни тренировки. През 1929 година в Нанкин, той взел участие в съревнованията по бойни изкуства, като представител на провинция Шанси в категория – бой без оръжия. В съревнованието участвали бойци от всички бойни изкуства и всички те били майстори. Въпреки това, Джан Цинлин спечелил съревнованието и станал национален шампион, благодарение на скритата традиция на фамилията Ян. По това време в Нанкин се намирал моят приятел Джън Ман Дзин, който вече бил изучил формата от Ян Чънфу, узнавайки, че Джан Цинлин станал шампион, не е искал да го признае, защото той самият е учил от Ян Чънфу и смятал, че е по–добър от него. Тогава той помолил президента на Асоциацията по бойни изкуства Джан Шъ Дзян да покани Джан Цинлин на обяд у Джън Ман Дзин. Джан Цинлин приел. По време на тази среща Джън Ман Дзин помолил Джан Цинлин да демонстрира няколко движения…След като видял показаното, Джън Ман Дзин бил много удивен, защото техните форми се отличавали една от друга, въпреки че самият той е учил формата от 81 позиции от Ян Чънфу. По това време Джън Ман Дзин изучавал една част от тази форма и споделил на Джан Цинлин, че я знае. След като показали един на друг какво знаят относно формата и отпочинали, решили да опитат един двубой с ръце. По това време Джън Ман Дзин бил добър специалист в тази област. Когато започнали борбата, у Джън Ман Дзин се създало впечатление, че в ръцете на учителя Джан Цинлин нямало никаква сила. При опита си обаче да окаже натиск върху отпуснатата ръка на Джан Цинлин, той бил отхвърлен на една от масите, която била до стената зад него. След това Джън Ман Дзин признал Джан Цинлин за истински майстор и решил, че трябва да се учи от него, като дори го помолил за това, падайки на колене. Учителят Джан дълго отказвал, но в последствие се съгласил. Не минало и месец и нетърпеливият Джън Ман Дзин изпратил на учителя Джан военен самолет, средство за предвижване, което по онова време -1930 година било невероятен разкош. Джан започнал да му преподава туй шоу, но не и формата. В момента китайците в КНР се считат за най-добрите, като мислят, че знаят истинската дълга форма. Това не е много прав?
?лно. Най- голямото заблуждение е, че не признават нашия скрит стил. По този повод и пренебрежителното отношение има едно древно китайско изказване: „Да оскърбявате учителя и да не почитате предците се явява във висша степен доказателство за тяхното неуважение. Това е свидетелство за пълно пренебрежение към това, което те са ни оставили”. Сега се срещат много учители, които наричат школите си със своите имена, вместо да съхранят името на фамилията Ян…А, ето аз преподавам стил Ян от името на школата Ян, за което се гордея! Но, те не ме признават…не намирате ли това за странно? Искам да ви кажа, че никой не се застъпва за мен, моят учител умря, така както и Ян Чънфу…не останаха свидетели на нашия древен стил. Но, има един човек, който мисли и говори като мен – това е дъщерята на У Юсиан, основателя на стила У. Вие всички знаете за този стил, подобен е на стила Ян, тъй като Ян Банхоу (брат на Ян Дзянхоу) е преподавал на У Юсиан, който от своя страна нарекъл стила с неговото си фамилно име У. Неговата дъщеря У Дзиен Цюан и Ма Юе Лиен били поканени да преподават тайдзи в Америка. По време на една конференция, У Дзиен Цюан заявила, че стилът У и стилът Ян в този вид, в който сега се преподават, са преработени от самите техни създатели Ян и У, а техните оригинали вече не се преподавали. Тя казала още, че самият неин баща, а също и Ян Чънфу, променили своите стилове. Така в настоящето се практикува новият стил, измислен от Ян Чънфу, а не древния предаден от Ян Лучан. Ето защо, това го считам за доказателство за съществуването на традиционен стил, който се явява „скритата традиция” на фамилията Ян, която аз съм съхранил и преподавам на всички без изключение. В нашата форма ние развиваме, както дясната, така и лявата страна, което в новия стил това го няма, един вид се представя наполовина тайдзи. В Китай имам приятел, като неговите ученици, на които аз изпратих моята книга, ме канят да им преподавам. Те са много заинтересовани от книгата и поради многото преобразувания на преподавания в момента стил, приличащ на танц, а не на истинско бойно изкуство, ме молят да отида в Китай и да ги обучавам…много обмислям тези молби, защото отида ли там, трудно бих се върнал поради факта, че тези ученици биха направили всичко възможно, за да ме задържат там…За това и не бързам да се върна в КНР. Те – напротив са много настойчиви и желаят да изучават стария първоначален стил. Сред вас има учители или помощници, желаещи да станат такива – трябва да знаете, че „скритата традиция” е основа на всички преработки, които се извършват сега в останалите стилове. Майсторите в другите стилове се намират в зависимост от „скритата традиция” и обратно, майсторите, следващи тази традиция, не се нуждаят от практика на други стилове. В САЩ излезе статия за фамилията Чън, в която се казва, че съществува само стил Чън, а всички останали стилове са произлезли от него. Обаче, ако се сравнява „скритата традиция” и стил Чън, то в тях могат да се открият значителни разлики. Това са две различни форми. За да се разбере къде е истината и къде лъжата, трябва преди всичко да се знае историята и процесът на развитие на тайдзицюан. Поради тази причина, аз събирам документи, свидетелстващи за секретната традиция, която мога да я представя и на самите китайци в Китай…Знаейки историята, ние трябва да запазим това съкровище, да усъвършенстваме своето майсторство и да преподаваме по цял свят.
22. Секретната традиция на стила Ян произлиза от хунцюан – грандиозен (величествен). Какви са неговите особености?
– Затруднявам се да отговоря на този въпрос, аз самия не съм запознат с този стил-хунцюан, а Ян Лучан не го е и преподавал. Единственото нещо, за което съм чувал, е, че е стил от Северен Шаолин. В Yangjia Michuan частично са залегнали принципите на този стил, а също така са добавени и основни положения, дадени още от Джан Санфън, свързани с Ин и Ян, пълно -празно, диханието и т.н.
23. Когато бутате, кое трябва да се движи първо – ръцете или краката?
– В началото, когато трябва да се работи над положението на тялото – било туй шоу или бойните приложения – учениците трябва да поставят единия крак напред, а другия назад. Достигайки до определено ниво, на ученика вече няма да му е трудно да заема нужното положение. Добре подготвените ученици могат въобще да не застават в определена позиция, а едновременно да започнат да се движат и да изпълняват бутащи ръце или другите практики. Майсторът се движи и атакува едновременно. Ако опонентът атакува, аз отстъпвам и отклонявам, когато той се движи напред, аз също се движа напред и едновременно атакувам. По време на освобождение на енергия вие може както да се движите напред, така и да се отклонявате. За начинаещите в началото е важно да заемат определената позиция, а майсторът да заема удобната за тях позиция и в зависимост от ситуацията да се отклонява, придвижва напред или да прави странични крачки. Преди изпълнението на формата също има заемане на определена позиция, която вие знаете много добре.
24. Как циркулира енергията при изпълнение на формата с меч? Има ли някакви разлики? Интерес представляват онези движения, които ги няма във формата без оръжия – когато мечът се повдига над главата и как трябва да се изпълнява формата с меч –бързо или бавно?
– Ци се движи еднакво, както във формата с оръжия, така и без оръжия. Меч над главата, разрязващ удар с меча от горе надолу, пронизващ меч, разсичащ меч… При изпълнението на формата без оръжия движенията на ръцете са плавни и равномерни…при меча движенията са по- обемни, защото в противен случай мечът ще се забие в земята. Мечът не трябва да се повдига над главата, той трябва да бъде на нивото на лицето и следователно да се движи не над главата, а на нивото на лицето. Мечът може да се повдигне много високо. Даже по време на формата ръката може да се протегне над главата, за да се защити лицето. Но, това не е толкова важен въпрос…Просто трябва да правите това, на което ви учат. По-късно ще ви обясня движенията при формата с меч…Важното е да не се размахва над главата. Обратно – при изпълнението на формата със сабята
това може да се прави. При меча също не трябва да се прави поради факта, че той може да се приплъзне по ръката. Трябва да се знае предназначението на меча! Формата с „тайдзи меч” трябва да се изпълнява бавно, но отработването на приложенията на формата – бързо. В сегашно време все по- често се среща изпълняващи форма с „тайдзи меч”, която да прилича на стил Шаолин. Ето защо трябва да се практикува бавно, за да може и да се каже, че практикувате „тайдзи меч”. Изпълнявайки я бавно, тогава развиваме вътрешната енергия. Ци протича по ръката достигайки китката и се излъчва чрез меча. Движейки се бързо, вие ще използвате само сила, а не вътрешната енергия. С бавните движения развиваме вътрешната сила, а с бързите движения развиваме външната.
25. В базовите упражнения при наклон напред и в страни, таза обикновено се завърта в левия или десния ъгъл (на диагонал). Въпреки това талията и главата леко се извиват на 90 градуса, а това като, че ли разкъсва структурата на тялото. Може ли учителят вместо да казва „наляво или надясно”, да казва „15 градуса надясно или наляво”?
– Необходимо е тазът и бедрата да се завъртат на 90 градуса. У някои начинаещи бедрата не са достатъчно развити. Но, за да се постигнат резултати е необходимо да се усуква талията на 90 градуса надясно. Извършвайки и наклона напред, тогава няма да има проблеми. Така тазът и бедрата ще станат още по- гъвкави. С малко повече практика, всеки начинаещ ще постигне необходимите резултати.
26. Има ли някаква причина, поради която базовите движения започват наляво?
– Лявата страна съответства на Ян, а дясната на Ин. Така ян се асоциира с живота, с движението, логично е да се започне на ляво. Ето защо да се започне на дясно (ин) е невъзможно, именно на лявата страна се заражда движението. Ян (лявата страна) се асоциира с нечетното число, а ин (дясната страна ) с четното число. Една черта – означава ян, а две означават ин.(пример: обозначението с китайските йероглифи на числото 1 е с една черта- , а на числото 2 с две черти = ). Да започнем с нечетното число 1 (ян). Ако вземем китайския календар, то месец май се явява първия месец от годината и той се обозначава с три черти (тройката се пише с три хоризонтални черти). Този месец започва с три линии ян. Ноември е 11-ят месец (китайските йероглифи две кръстосани линии и една хоризонтална -, това е 10 и черта ), именно с тези черти може да се заражда всичко останало… Няма ли ин, то няма и ян и обратното. Значи трябва да се започва с лявата страна. В повечето изображения на тайдзи ян се намира в лявата страна, а ин в дясната …започне ли ян своето движение, то ян започва своя път…Не аз съм измислил това, такъв е принципа на ин и ян. Аз не съм против да започвате и на дясно, но вие ще правите всичко на обратно…един вид ще сте в противоречие с естествените неща. Все пак е по – добре да следвате естествения ход на нещата. Даже войниците в армията започват своя марш с левия крак и така е навсякъде. Въпреки, че това е естественият ход на нещата, вие не сте длъжни да го правите или следвате…
27. Въпрос с аналогичен смисъл, относно положението на ръцете върху дантиен : коя ръка трябва да се постави отдолу дясната или лявата? И това правило еднакво ли е за мъжете и за жените?
– Казват, че ин съдържа в себе си ян, а ян съдържа в себе си ин. За мъжете и за жените това е едно и също. Това е въпрос на навик: ръката ин се поставя върху ръката ян. Това е традиция – ин се поставя върху ян. Това е тънкост, свързана с нейгун. Ако по- дълбоко навлезем в даоиската алхимия, то там всички направления са различни. За мъжете са едни, за жените-други. По време на практиката по тайдзи приемаме, че дясната ръка се полага върху лявата, както при жените, така и при мъжете, но въпреки това всеки може да го прави, според навика придобит от самия него. По време на даоистката медитация, когато мъжете и жените са отделно, тогава положението на ръцете се отличава (при мъжете дясната се полага върху лявата, а при жените обратно – бел. прев.) Ако мъжете и жените практикуват съвместно, то положението на ръцете е еднакво независимо от пола. Това е като при будистката медитация –дясната ръка се поставя върху лявата. В Тайван съществува религия, при която се приема противоположното положение на ръцете…те си имат причина за това, тяхното мислене е различно. Във всички други религии дясната ръка се поставя върху лявата и се явява традиция, но вие може да практикувате така, както желаете извън времето за практиката по даоистка медитация. Това, което желаем да получим, е подобряване здравето чрез тайдзи.
28. Как да станем добри учители?
– При обучението по тайдцзи немаловажна роля има техническия аспект, за учителят не по – малко важна роля играе и неговата личност. За да станете добър учител, трябва да знаете следните неща: Трябва да сте търпелив, да сте гъвкав, да не се сърдите и винаги да се усмихвате. Вие сте длъжни да бъдете справедливи. Всеки от вашите ученици трябва да получава еднакво обучение. Например, аз преподавах на един ученик в продължение на 5 години, и се замислих какво ли всъщност е постигнал във формата. В продължение на 5 години, аз успях да го науча единствено на „повдигане на ръцете”. Що се отнасяше до базовите упражнения, то аз заставах заедно с тях, показвах им какво да правят и ми се струваше, че всичко е нормално…Веднъж, когато се приближих към него, той ми сподели, че нищо не знае. На което аз му отвърнах: „Няма нищо страшно, утре ще ти покажа всичко отново”. На следващия ден пак му показах всичко, и той успя да направи сам движенията. Всичко щеше да бъде добре, но връщайки се вкъщи той беше вече забравил движенията…И така всеки ден …Той просто не можеше да прави движенията самостоятелно. Той можеше да ми каже следното: ”Вие ме обучавате, а при мен нищо не се получава – това е мой проблем. Но, ако вие се откажете да ми преподавате –тогава проблемът е у вас” . Ние не трябва да казваме на такива ученици, че не желаем да ги обучаваме. Ние просто трябва да сме търпеливи. Учениците, които започват в началото, имат голямо търпение, но учителят трябва да има още по- голямо! Ученикът, за който ставаше дума, замина за Япония и прекрати заниманията. Въпреки че практикуваше непрекъснато, той така и не научи формата, нито нейната първа част, нито нейното първо движение.
Другото важно нещо, което трябва да притежавате, е спокойният и благ характер. Има хора, които безкрайно задават въпроси. Вие не може да не им отговорите и трябва да отговаряте на тези въпроси, независимо какъв ще бъде техният отговор. Към това вие трябва да се отнасяте спокойно и с разбиране, а в последствие тези хора ще престанат да задават излишни въпроси. Наред с това, вие трябва да бъдете и справедливи. Не трябва да делите учениците си….не трябва да имате „любим” ученик поради това, че е по- умен или по-способен от другите…Всички трябва да бъдат обучавани еднакво. И помнете, за да се усещат тези качества по време на занятията, вие трябва да се усмихвате, така всички ще бъдат доволни. От своя страна, това ще доведе до желание на учениците да се обучават именно при вас.
Относно вашата личност. Бъдете честни, порядъчни и неподкупни. Имаше времена, когато почти нямах пари, а около мен имаше ученици с доста средства. Дори само една дума, ако бях споменал, и те винаги биха ми помогнали. Но, аз никога не им споменавах за това. Проблемът с парите касаеше само мен. Аз преподавах тайдзи и едновременно с това се занимавах с търговия и по този начин можех да се справя със затрудненото положение. Не молех някого за помощ, а напротив – помагах на другите…Общуването между вас самите трябва да е като Златото. Златото, което минава през огъня, но не се променя, не се поддава на изменение. Истинското злато с огън не може да го промениш…Други метали под въздействието на огъня дори изчезват, но златото- не…Ако вие станете като златото и успеете да се запазите, то вашата репутация на учител, никога няма да бъде накърнена …спазвайки всичко това, то вие ще се превърнете в истински УЧИТЕЛ.
